Какво е логистика? И още – защо рафтовете в магазините (не)останаха празни?

Какво е логистика? И още – защо рафтовете в магазините (не)останаха празни?

Често ми се случва да се сблъсквам с неразбирането на хората като им кажа, че се занимавам с логистика. Отговорът обикновено е: С какво? Това нещо военно ли беше? 

Действително думата има своите корени във военното дело (то кое ли няма с днешно време) и е била използвана през Втората световна война за снабдяването на армиите на фронта с необходимите им провизии (вода, храна, бойно снаряжение и т.н.), за да могат да продължат военните действия. 

С развитието на технологиите и търговията, с увеличаването на потребителското търсене и с необходимостта клиентите да получават повече, по-бързо и по-удобно, развитието на логистичните вериги за доставки достигна до своята най-висока точка в развитието си. 

 Логистиците са тези, които осигуряват материалите за производство на стоки – навреме, в точното количество и на точното място. Те са тези, които вземат готовите стоки от заводите и по възможно най-бързия и най-ефективния начин осигуряват стоките да достигнат до клиентите – на точното място и в добър търговски вид. 

Без значение дали тези стоки са преминали хиляди километри, дали са били претоварени през 4 склада или са били возени с 5 различни вида транспорт – през морета, океани, планини и реки, те трябва да са в магазините навреме, очакващи своите клиенти.  

 Тази сложност на операциите класира логистиката като отрасъл на инженерството, който създава работещи безпогрешно и безотказно системи от хора, а не от машини. Тя може да се опише и като най-подробна организация за изпълнението на сложна операция.  

Но защо по време на коронавируса, рафтовете по магазините, по-малко в България и повече в други държави, останаха празни? Защото системите от хора изнемогнаха – нямаше кой да доставя стоките в огромния обем, който да отговори на потребителското търсене. Складовете се изпразниха, нямаше достатъчно хора, които да доставят и да наредят стоките по рафтовете на магазините. 

Сега, ако някой ме пита какво е това логистика, отговарям кратко – това са всички дейности, които са необходими, за не останат рафтовете в магазините празни. И познайте – всички вече разбират.

Защо трябва да застраховаме стоките върху тяхната стойност при морски транспорт?

Защо трябва да застраховаме стоките върху тяхната стойност при морски транспорт?

Или още какво представлява Общата авария

Търговците, които превозват товарите си по шосе, обичайно разчитат на застраховката „Отговорност на превозвача“, която да покрие евентуални щети върху стоките по време на транспортирането им.

Дали обаче е така и при морски транспорт?

Трябва да отбележим, че за разлика от сухопътния транспорт, при морския транспорт, обезщетението при щети или погиване на товара по застраховката „Отговорност на превозвача“ е до 2 СПТ (специални права на тираж), вместо 8,33 СПТ при сухопътния транспорт.

А за тези, които си мислят, че едва ли може да се случи нещо точно на техния товар, пък и той не е толкова скъп, че да го застраховат, ще разкажем за общата авария в международното морско право.

В древни времена се е смятало, че превозът на стоки по море е много рискова операция. Затова собственикът на товара, заедно със собственика на кораба солидарно поемали риска на това приключение. Той е и за двете страни – да загубят товара, кораба, дори и екипажа. Така възникват и основите, върху които е написан законът за общата авария.

Законът за общата авария е принцип на морското право, според който всички заинтересовани страни в морско начинание пропорционално споделят всички загуби, произтичащи от доброволно пожертване на част от кораба или товара, за да се спаси целият кораб в случай на авария. Например, ако екипажът изхвърли някакъв товар зад борда, за да облекчи кораба по време на буря, загубата ще бъде споделена пропорционално, както от корабособственика, така и от собствениците на товари в този кораб.*

В условията на различни опасности, пред които са изправени членовете на екипажа – бури, пожар на борда, морски течения, плитчини,  може да имат малко време, за да определят точно кой товар да изхвърлят. По този начин, за да се избегнат спорове, които биха могли да загубят ценно време, възниква справедливата практика, според която всички търговци, чийто товар пристигне невредим, да поемат дял от общото обезщетение на търговеца или търговците, чиито стоки са били хвърлени зад борда, за да се предотврати непосредствена опасност.

Частта от обезщетението се изчислява въз основа на процентното съотношение на стойността на погиналите товари и спасителните операции, към общата стойност на товарите на кораба и самия кораб.

Установяването на общата авария, на разходите и пожертвованията по нея и разпределението на вноските между кораба, товара и навлото се извършва от специални експерти – диспашори, съставящи особено заключение – сметка, наречена диспаш. Процесът на разпределението на общата авария започва с отправяне на искане от заинтересованите от това лица /корабособственик, товарособственик или застраховател/ до Бюрото на диспашорите за извършване на такова разпределение. Диспашорът разглежда искането, решава въпросът за това имало ли обща авария или не и съставя мотивирано постановление.***

Така че дори и да се окаже, че вашата стока е пощадена и е останала невредима при обявена Обща авария, със сигурност ще се окажете длъжник. А представете си, че целият кораб претърпи корабокрушение. Не само, че ще си загубите товара си, но по всяка вероятност ще станете длъжник на корабната компания. Ако обаче сте застраховали вашия товар в морското начинание, то застрахователят ще покрие тези разходи.

През последните години стана широко известна обявената Обща авария от Евъргрийн, чийто кораб заседна в Суецкия канал на 23 март 2021 и спря трафика през него за цели 6 дни.*

Общата авария води началото си от древното морско право. Принципът остава в международното право и до днес.

През 2004 година на заседание във Ванкувър Международният морски комитет (Le Comite Maritime International) приема последните изменения на  THE YORK-ANTWERP RULES 2004, които регулират института на общата авария при морски транспорт в днешно време. **

За 20-годишния ни опит сме преминали през различни ситуации и поради тази причина  винаги препоръчваме  да се прави застраховка върху стойността на товарите.

* General average – Wikipedia – превод от автора на статията

** York Antwerp Rules (YAR) – Comite Maritime International – CMI

***64. Обща авария. Понятие.Х-ка. Отграничаване от частната авария. Случаи и ред за разпределяне на щети, разходи и пожертвувания по обща авария. Правно значение на диспаша. | Лекции по Право (bg-pravo.com)

 

Защо трябва да застраховаме стоките върху тяхната стойност при сухопътен транспорт?

Защо трябва да застраховаме стоките върху тяхната стойност при сухопътен транспорт?

Търговците, които превозват товарите си по шосе, обичайно разчитат на застраховката „Отговорност на превозвача“, която да покрие евентуални щети върху стоките по време на транспортирането им.

Възможно ли е обаче да възникнат инциденти и стоката да бъде увредена, без да може да се ангажира отговорността на превозвача по тази застраховка?

Да, възможно е, когато превозвачът и неговите служители не носят отговорност за случилото се.

Пример от практиката:

Възниква ПТП във Франция между два тежкотоварни автомобила -те излизат от пътното платно и се обръщат. Товарите се разпиляват по пътя и по полето около него. Установено е еднозначно, че единият от двамата шофьори е виновен за възникналото ПТП. Водачът на другия автомобил няма никаква вина за инцидента. В този конкретен случай търговецът, собственик на стоката в камиона, шофиран от невинния водач получава отказ за обезщетение по застраховката „Отговорност на превозвача“. Необходимо е той да търси обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на компанията, чийто шофьор е предизвикал инцидента.

Допълнително утежняващо обстановката обстоятелство е, че разходите за спасителните операции и почистване на тревните площи и пътната настилка отново ще бъдат отнесени към застрахователя на виновния водач. Възможно е обаче, ако той не ги покрие, властите на съответната държава, извършили почистването да се обърнат за възстановяване на средствата към търговеца, собственик на товара. В този случай може да се окаже, че освен загубата на стоката ще имате и допълнителни разходи за почистване.

ВАЖНО! Отчитайте до каква степен вашите товари биха довели до замърсяване на околната среда и какви средства биха били необходими за почистване след евентуален инцидент.

За 20-годишния ни опит сме преминали през различни ситуации и поради тази причина  винаги препоръчваме  да се прави застраховка върху стойността на товарите.

А кой носи риска при щети и липси на стоки по време на превоз и кой е платец на навлото за транспорта, можете да откриете тук

INCOTERMS 2020 (МЕЖДУНАРОДНИ ТЪРГОВСКИ ТЕРМИНИ 2020)

INCOTERMS 2020 (МЕЖДУНАРОДНИ ТЪРГОВСКИ ТЕРМИНИ 2020)

Incoterms е съкратеното наименование на International Commercial Terms или преведено на български език – МЕЖДУНАРОДНИ ТЪРГОВСКИ ТЕРМИНИ. В материала по-долу ще използваме съкращението Incoterms.

Incoterms са набор от правила въведени от Международната Търговска Камара (ICC – International Chamber of Commerce), които се използват в международната търговия.

Дали продавачът или купувачът носи риска от погиване на стоката, както и коя част от разходите за придвижването на стоката от отправната до получаващата точка на доставка ще поеме единият или другият се установява чрез тези правила. 

Попътните разходи, които продавачът и купувачът си поделят според тези правила могат да бъдат за: опаковане, товарене, експедиране, обмитяване, транспортиране, застраховка, документална обработка, товаро-претоварни операции, мита, такси, ДДС и т.н.

През 2020 г. Международната Търговска Камара представи 11 международни търговски термини (Incoterms) описани по-долу:

1) EXW (Ex-works)
При условия на продажба EXW продавачът подготвя и опакова стоката за експедиция. Задължение на купувача е да организира транспортирането, както и да заплати разходите за натоварване, транспорт, товаро-претоварни операции, застраховка и т.н. разходи, които възникват при придвижването на товара.
Рискът от погиване на стоката се носи изцяло от купувача.

2) FCA (Free carrier)
В случай на FCA продавачът предава стоките на превозвача, който е изпратил купувача или на посочен от него представител, директно от своята база или от друго уговорено между страните място.
Разпределението на разходите и рискът са сходни като описаните при EXW и са нагледно представени в таблица в края на тази статия.

3) FAS (Free alongside ship)
При условия на продажба FAS продавачът доставя стоките до посоченото от купувача превозно средство (обичайно това е плавателен съд) на посочения терминал (пристанище).
Разходите и рискът до доставката на посочения терминал се поемат от продавача, а след това – от купувача.

4) FOB (Free on Board)
При продажба FOB продавачът поема обмитяването в отправната дестинация, както и всички разходи до натоварването на транспортно средство (кораб) на стоката, след което разходите и рискът се поемат от купувача.
Купувачът има ангажимент да резервира контейнер, да направи застраховка на товара и да го приеме в получаващото пристанище. В този случай разходите за морски транспорт, застраховка, товаро-разтоварни операции в получаващото пристанище, обмитяването на стоката в получаващата дестинация, включително заплащането на мито и ДДС са за сметка на купувача.

5) CFR/CNF (Cost and Freight)
При продажба CFR/CNF продавачът обмитява пратката в отправната дестинация, доставя я до пристанище (транспортно средство), резервира контейнер и заплаща цената за (морски) транспорт. Останалите разходи са за сметка на купувача.
В този случай цената за митническите формалности в отправната държава, разходите в отправен терминал, навлото за транспорт, както и евентуални износни мита са за сметка на изпращача.
Всички претоварни операции на получаващото пристанище (терминал), митническото оформяне по внос, заплащането застраховка, на мита, такси и ДДС са за сметка на купувача.

6) CIF (Cost Insurance & Freight)
В случай на продажба CIF продавачът обмитява пратката в отправната дестинация, доставя я до пристанище, резервира контейнер и заплаща цената за морски транспорт и застраховка върху стойността на товара. Останалите разходи са за сметка на купувача.
В този случай цената за митническите формалности в отправната държава, разходи в отправен терминал, навлото за морски транспорт, застраховка, както и евентуални износни мита са за сметка на изпращача.
Всички претоварни операции на получаващото пристанище, митническото оформяне по внос, заплащането на мита, такси и ДДС са за сметка на купувача.

7) CPT (Carriage paid to)
В случай на продажба CPT продавачът предава стоките на превозвач или представител на купувача на предварително договорено място.

8) CIP (Carriage & Insurance paid to)
В случай на продажба CIP продавачът предава стоките на превозвач или представител на купувача на предварително договорено място. Разходите за застрахова на стоката до мястото на предаване, както и рискът от погиване са за сметка на изпращача.
CIP е търговски термин на подобен на CIF, но CIF се използва само са морски транспорт.

9) DAP (Delivered at Place)
При условия на продажба DAP продавачът доставя стоките до адреса на получателя, готови за разтоварване.
Продавачът поема както риска така и разходите по обмитяване, товаро-претоварни операции, документална обработка, транспорт в отправната и в получаващата дестинация до адреса на купувача.
Разтоварването е отговорност на купувача.

10) DPU (Delivered at place unloaded)
Това е нов търговски термин въведен през 2020 г. При това условие на продажба освен разходите при условия DAP, продавачът поема дори и разходите и риска за разтоварване на адреса за доставка, посочен от купувача.

11) DDP (Delivery duty paid)
При това условие на продажба продавачът доставя стоките до посочен от купувача адрес, като поема както целия риск от погиване, така и всички разходи по доставката вкл. заплащане на дължимите при внос в получаващата държава мита и ДДС.

Застраховките в международния сухопътен транспорт

Застраховките в международния сухопътен транспорт

Искате да превозите товар по шосе извън България или да доставите стоки от чужбина в страната? Имате много неясноти относно застраховките – ние ще ви помогнем

Чудите се дали да направите застраховка на стоката, която превозвате?

Риск от погиване(1) на товара по пътя има винаги. Ако Вие сте платец на цената за транспорт, най-вероятно и рискът от погиването на товара е за Ваша сметка.

В цената на транспорта обикновено е включена застраховка „Отговорност на превозвача“ или наричана в професионалния жаргон „ЧМР застраховка“. В случай на погиване на стоката, тази застраховка не винаги е достатъчна, за да обезщети платеца. Като всяка отговорност и отговорността на превозвача е ограничена.

А как да определим дали тази застраховка е достатъчна?

Обезщетението по „ЧМР застраховка“ зависи от теглото на товара. Обезщетението за 1 кг. погинал товар е ограничено до 8,33 СПТ2 (специални права на тираж). СПТ e синтетична валута, която се определя от няколко валути и тежестта на икономиките им в международната търговия. Тя променя стойността си на ежедневна база. Подобни стойности са изнесени в този сайт:

SDRs per Currency unit and Currency units per SDR – last five days (imf.org)

Например имате товар, който тежи 1000 кг. на стойност 5000 лв. При евентуалното му погиване обезщетението по ЧМР застраховката ще изчислим така: aко 1 SDR2 = 0.79 EUR, то 1000 кг.*8,33 СПТ = 8330 СПТ*0,79 EUR = 6580.7 EUR или 12870,73 лева. В този случай обезщетението по застраховката e до размера на нанесената щета т.е. до 5000 лева.

Ако имате товар, който тежи 300 кг. на стойност 10 000 лв. ще бъдете само частично обезщетен до размера на отговорността на превозвача изчислена пак по същия начин. Ако 1 SDR(2) = 0.79 EUR, то 300 кг.*8,33 СПТ = 2499 СПТ*0,79 EUR = 1794,21 EUR или 3861,22 лева. Т.е. в този случай ще бъдете обезщетени едва 1/3 от стойността на товара.

Поради тази причина е препоръчителна допълнителна застраховка върху реалната стойност на стоката. Като минимум ви съветваме да се уверите, че Вашият превозвач/спедитор поддържа задължителните застраховки „Отговорност на превозвача“. Ако тази застраховка не е достатъчна, за да покрие целия риск е необходимо да поискате и допълнителна застраховка върху стойността на товара, наричана в професионалния жаргон „Карго застраховка“.

(1) Погивам- умирам, загивам, унищожавам

(2) SDR (СПТ)- Международна разчетна единица/ Специални права на тираж

Как се изчислява цената за транспорт?

Как се изчислява цената за транспорт?

Пишем тази статия, защото често ни задаватe въпроса „Как се изчислява цената на транспорта?“ или „Защо за транспорта на 2 сини топчета плащам колкото за транспорта на 7 жълти?“

Отговорът очевидно не се крие в цвета на топчетата, а в тяхната тежест. За да обясним това в транспорта използваме термина обемно или (тарифно) тегло. Обемното тегло често определя базата за калкулиране на цената за превоз на различните стоки.

  • Как се изчислява обемното тегло?

Като начало въз основа на външните размери на всяка транспортна опаковка (в нашия случай кашон), пресмятаме колко кубични метра е пратката. Ако например имаме да превозим 100 кашона, всеки от които с рамерите на кашона от картинката, пресмятаме реалните кубични метри както следва:

100 бр. * 0,6 м. * 0,5 м. * 0,3 м = 9 м3 (девет кубични метра)

В различните видове транспорт ОБАЧЕ базата за смятане на обемното тегло е РАЗЛИЧНА.

В международния сухопътен транспорт 1 м3 = 333 кг., във въздушния – 1 м3 = 166 кг., а в морския 1 м3 = 1000 кг.

  • По-долу ще пресметнем обемното тегло на пратката за трите вида транспорт.

За транспорт по шосе обемното тегло на пратката ще е 2997 кг:

9 м3 * 333 кг. = 2997 кг.

За транспорт по въздух изчисляваме обемно тегло от 1494 кг.:

9 м3 * 166 кг. = 1494 кг.

За транспорт по море обемното тегло ще е 9000 кг.:

9 м3 * 1000 кг. = 9000 кг.

  • Как ще изчислим цената за транспорт ако всеки от кашоните реално тежи по 25 кг. или общото реално брутно тегло на пратката е 2500 кг.?

При сухопътен транспорт, ще изчислим цената на база на 9м3, тъй като обемното тегло на пратката 2997 кг., е по-голямо от реалното тегло – 2500 кг.

При морски транспорт ще изчислим цената също на база на 9 м3, тъй като обемното тегло на пратката 9000 кг. е по-голямо от реалното тегло 2500 кг.

При въздушен транспорт ОБАЧЕ ще изчислим цената на база реалното тегло на пратката – 2500 кг., тъй като обемното тегло на пратката е 1494 кг. т.е. по-малко от реалното. Ако имате тарифа за въздушен транспорт на база кубични метри (м3) тогава приравняваме реалното тегло към обема както следва: 2500 кг. делим на 166 или 2500/166 = 15,06 м3 и изчисляваме цената за транспорт на база 15,06 м3.

 

Важно!

Правило при всички видове транспорт е цената да се определя на база по-високото от двете тегла –  реално или обемно.

 

За повече подробности ни потърсете на тел: +359 2 807 45 21  или да ни пишете на имейл sales@act-logistics.com .

Екип от професионалисти ще отговорят на вашите въпроси и запитвания.

Доверете се на богатия ни опит!

Анкета

Уважаеми клиенти,

Оценете услугите ни тук!

Виж повече