Спедиторът е “доставчик”  на логистична услуга. Той помага на бизнеса да транспортира стоки от едно място на друго. Основната роля на спедитора е да организира и координира транспортирането на стоки от името и за сметка на своите клиенти. Това включва работа с превозвачи като корабни линии, авиокомпании и собственици на камиони за намиране на най-добрия маршрут и начин на транспортиране на товара.

Спедиторите също обработват документацията и митническото оформяне, като гарантират, че всички необходими документи са изрядни и че товарът отговаря на местните разпоредби.

В допълнение към основната си роля да организират и координират транспортирането на стоки, спедиторите могат също така да предоставят набор от услуги с добавена стойност на своите клиенти. Те могат да включват:

Управление на веригата за доставки: Спедиторите могат да помогнат на бизнеса да оптимизира своята верига за доставки, като предостави информация за маршрути, начини на транспортиране и други фактори, които влияят на движението на стоките.

Митническо посредничество: Спедиторите могат да помогнат на клиентите да се ориентират в сложния свят на митническите разпоредби и процедури, като гарантират, че стоките им са освободени за внос или износ своевременно и по най-изгодния начин.

Застраховка на товари: Спедиторите могат да предложат застрахователни услуги за защита на стоките на клиентите срещу загуба или повреда по време на транспортиране.

Складиране и дистрибуция: Някои спедитори имат свои собствени складове и дистрибуторски мрежи, които могат да помогнат на клиентите да съхраняват и разпространяват своите стоки по-ефективно.

Управление на риска: Спедиторите могат да помогнат на клиентите да намалят рисковете, свързани с транспортирането, като закъснения, повреда на товара и кражба.

Като цяло спедиторите играят жизненоважна роля в глобалната верига за доставки, защото помагат на бизнеса да пренася стоки през границите и по света със скорост, ефективност и надеждност.

Опитвах се да обяснявам по разбираемо какво е логистиката и реших да се обърна към изкуствения интелект (нали всички питат него в последно време). Ето какво ми каза той:

„Логистиката е процесът по планиране, координиране и управление на движението на стоки, информация и други ресурси от едно място на друго. Включва различни дейности като транспорт, управление на запасите, складиране, пакетиране и доставки.
Логистиката е ключов елемент от веригата на доставките, която цели стоките и услугите да стигат до клиентите навреме, на разумна цена и в безупречен търговски вид. 
Правилното управление на логистиката може да помогне на организациите да оптимизират техните процеси, да намалят разходите, да подобрят удовлетвореността на клиентите и да спечелят конкурентни предимства.“ 

„Колко умен е този изкуствен интелект!“, си рекох аз и реших още да питам.  

Ето още какво пише изкуственият интелект запитан по въпроса с кое животно би оприличил логистиката:
„Ако разсъждаваме за логистиката като за процес на планиране, осъществяване и контролиране на движението на стоки и услуги, си представяме животно, което е организирано, ефикасно и има силите да пренася неща. 

В този смисъл можем да оприличим логистиката с мравка. Мравките са известни със способностите си да работят заедно, за да пренасят товари и да изграждат сложни структури. Те имат йерархична организация и всяка мравка има точно определена роля в колонията. Това може да се разглежда като аналог на различните етапи в логистичния процес, в който всеки етап има своите функции по придвижването на стоки. 

Освен с мравки, можем да оприличим логистиката и с товарните животни – магарета, мулета, камили.“ Защо ли? J „Тези животни могат да пренасят тежки товари на дълги разстояния и през вековете са били използвани в транспорта и търговията. Изисквало се е внимателно планиране и управление, за да се подсигури възможността им да пренесат необходимите стоки и да оцелеят по време на пътешествието.“ 

И след всичко това ми става ясно, че колкото и да е умен изкуственият интелект, няма как да ни измести в това занимание.

В заключение можем да кажем, че логистиката е сложна и тежка професия, която изисква умения за планиране, управление и контрол на процеси и хора. Издръжливостта и устойчивостта, както стана ясно, са високо ценени качества, както и способността да се приспособяваме към постоянно променящите се обстоятелства. 
Общоизвестно е, че ако не се говори за нещо, то работи. Колкото повече се обсъжда то, толкова е по-проблемно. Рядко се говори за логистика в днешния свят и затова хората не познават значението на думата и професията. Това е ясен знак, че логистиците се справят повече от добре.  

Респект към всички, които осигуряват гръбнака на модерния свят! 

Или още какво представлява Общата авария

Търговците, които превозват товарите си по шосе, обичайно разчитат на застраховката „Отговорност на превозвача“, която да покрие евентуални щети върху стоките по време на транспортирането им.

Дали обаче е така и при морски транспорт?

Трябва да отбележим, че за разлика от сухопътния транспорт, при морския транспорт, обезщетението при щети или погиване на товара по застраховката „Отговорност на превозвача“ е до 2 СПТ (специални права на тираж), вместо 8,33 СПТ при сухопътния транспорт.

А за тези, които си мислят, че едва ли може да се случи нещо точно на техния товар, пък и той не е толкова скъп, че да го застраховат, ще разкажем за общата авария в международното морско право.

В древни времена се е смятало, че превозът на стоки по море е много рискова операция. Затова собственикът на товара, заедно със собственика на кораба солидарно поемали риска на това приключение. Той е и за двете страни – да загубят товара, кораба, дори и екипажа. Така възникват и основите, върху които е написан законът за общата авария.

Законът за общата авария е принцип на морското право, според който всички заинтересовани страни в морско начинание пропорционално споделят всички загуби, произтичащи от доброволно пожертване на част от кораба или товара, за да се спаси целият кораб в случай на авария. Например, ако екипажът изхвърли някакъв товар зад борда, за да облекчи кораба по време на буря, загубата ще бъде споделена пропорционално, както от корабособственика, така и от собствениците на товари в този кораб.*

В условията на различни опасности, пред които са изправени членовете на екипажа – бури, пожар на борда, морски течения, плитчини,  може да имат малко време, за да определят точно кой товар да изхвърлят. По този начин, за да се избегнат спорове, които биха могли да загубят ценно време, възниква справедливата практика, според която всички търговци, чийто товар пристигне невредим, да поемат дял от общото обезщетение на търговеца или търговците, чиито стоки са били хвърлени зад борда, за да се предотврати непосредствена опасност.

Частта от обезщетението се изчислява въз основа на процентното съотношение на стойността на погиналите товари и спасителните операции, към общата стойност на товарите на кораба и самия кораб.

Установяването на общата авария, на разходите и пожертвованията по нея и разпределението на вноските между кораба, товара и навлото се извършва от специални експерти – диспашори, съставящи особено заключение – сметка, наречена диспаш. Процесът на разпределението на общата авария започва с отправяне на искане от заинтересованите от това лица /корабособственик, товарособственик или застраховател/ до Бюрото на диспашорите за извършване на такова разпределение. Диспашорът разглежда искането, решава въпросът за това имало ли обща авария или не и съставя мотивирано постановление.***

Така че дори и да се окаже, че вашата стока е пощадена и е останала невредима при обявена Обща авария, със сигурност ще се окажете длъжник. А представете си, че целият кораб претърпи корабокрушение. Не само, че ще си загубите товара си, но по всяка вероятност ще станете длъжник на корабната компания. Ако обаче сте застраховали вашия товар в морското начинание, то застрахователят ще покрие тези разходи.

През последните години стана широко известна обявената Обща авария от Евъргрийн, чийто кораб заседна в Суецкия канал на 23 март 2021 и спря трафика през него за цели 6 дни.*

Общата авария води началото си от древното морско право. Принципът остава в международното право и до днес.

През 2004 година на заседание във Ванкувър Международният морски комитет (Le Comite Maritime International) приема последните изменения на  THE YORK-ANTWERP RULES 2004, които регулират института на общата авария при морски транспорт в днешно време. **

За 20-годишния ни опит сме преминали през различни ситуации и поради тази причина  винаги препоръчваме  да се прави застраховка върху стойността на товарите.

* General average – Wikipedia – превод от автора на статията

** York Antwerp Rules (YAR) – Comite Maritime International – CMI

***64. Обща авария. Понятие.Х-ка. Отграничаване от частната авария. Случаи и ред за разпределяне на щети, разходи и пожертвувания по обща авария. Правно значение на диспаша. | Лекции по Право (bg-pravo.com)

ВАЖНО! Отчитайте до каква степен вашите товари биха довели до замърсяване на околната среда и какви средства биха били необходими за почистване след евентуален инцидент.

За 20-годишния ни опит сме преминали през различни ситуации и поради тази причина  винаги препоръчваме  да се прави застраховка върху стойността на товарите.

А кой носи риска при щети и липси на стоки по време на превоз и кой е платец на навлото за транспорта, можете да откриете тук

Попътните разходи, които продавачът и купувачът си поделят според тези правила могат да бъдат за: опаковане, товарене, експедиране, обмитяване, транспортиране, застраховка, документална обработка, товаро-претоварни операции, мита, такси, ДДС и т.н.

През 2020 г. Международната Търговска Камара представи 11 международни търговски термини (Incoterms) описани по-долу:

1) EXW (Ex-works)
При условия на продажба EXW продавачът подготвя и опакова стоката за експедиция. Задължение на купувача е да организира транспортирането, както и да заплати разходите за натоварване, транспорт, товаро-претоварни операции, застраховка и т.н. разходи, които възникват при придвижването на товара.
Рискът от погиване на стоката се носи изцяло от купувача.

2) FCA (Free carrier)
В случай на FCA продавачът предава стоките на превозвача, който е изпратил купувача или на посочен от него представител, директно от своята база или от друго уговорено между страните място.
Разпределението на разходите и рискът са сходни като описаните при EXW и са нагледно представени в таблица в края на тази статия.

3) FAS (Free alongside ship)
При условия на продажба FAS продавачът доставя стоките до посоченото от купувача превозно средство (обичайно това е плавателен съд) на посочения терминал (пристанище).
Разходите и рискът до доставката на посочения терминал се поемат от продавача, а след това – от купувача.

4) FOB (Free on Board)
При продажба FOB продавачът поема обмитяването в отправната дестинация, както и всички разходи до натоварването на транспортно средство (кораб) на стоката, след което разходите и рискът се поемат от купувача.
Купувачът има ангажимент да резервира контейнер, да направи застраховка на товара и да го приеме в получаващото пристанище. В този случай разходите за морски транспорт, застраховка, товаро-разтоварни операции в получаващото пристанище, обмитяването на стоката в получаващата дестинация, включително заплащането на мито и ДДС са за сметка на купувача.

5) CFR/CNF (Cost and Freight)
При продажба CFR/CNF продавачът обмитява пратката в отправната дестинация, доставя я до пристанище (транспортно средство), резервира контейнер и заплаща цената за (морски) транспорт. Останалите разходи са за сметка на купувача.
В този случай цената за митническите формалности в отправната държава, разходите в отправен терминал, навлото за транспорт, както и евентуални износни мита са за сметка на изпращача.
Всички претоварни операции на получаващото пристанище (терминал), митническото оформяне по внос, заплащането застраховка, на мита, такси и ДДС са за сметка на купувача.

6) CIF (Cost Insurance & Freight)
В случай на продажба CIF продавачът обмитява пратката в отправната дестинация, доставя я до пристанище, резервира контейнер и заплаща цената за морски транспорт и застраховка върху стойността на товара. Останалите разходи са за сметка на купувача.
В този случай цената за митническите формалности в отправната държава, разходи в отправен терминал, навлото за морски транспорт, застраховка, както и евентуални износни мита са за сметка на изпращача.
Всички претоварни операции на получаващото пристанище, митническото оформяне по внос, заплащането на мита, такси и ДДС са за сметка на купувача.

7) CPT (Carriage paid to)
В случай на продажба CPT продавачът предава стоките на превозвач или представител на купувача на предварително договорено място.

8) CIP (Carriage & Insurance paid to)
В случай на продажба CIP продавачът предава стоките на превозвач или представител на купувача на предварително договорено място. Разходите за застрахова на стоката до мястото на предаване, както и рискът от погиване са за сметка на изпращача.
CIP е търговски термин на подобен на CIF, но CIF се използва само са морски транспорт.

9) DAP (Delivered at Place)
При условия на продажба DAP продавачът доставя стоките до адреса на получателя, готови за разтоварване.
Продавачът поема както риска така и разходите по обмитяване, товаро-претоварни операции, документална обработка, транспорт в отправната и в получаващата дестинация до адреса на купувача.
Разтоварването е отговорност на купувача.

10) DPU (Delivered at place unloaded)
Това е нов търговски термин въведен през 2020 г. При това условие на продажба освен разходите при условия DAP, продавачът поема дори и разходите и риска за разтоварване на адреса за доставка, посочен от купувача.

11) DDP (Delivery duty paid)
При това условие на продажба продавачът доставя стоките до посочен от купувача адрес, като поема както целия риск от погиване, така и всички разходи по доставката вкл. заплащане на дължимите при внос в получаващата държава мита и ДДС.